Здравейте ;)
Този блог трябваше да се казва „developer“, но както често се случва в живота, някой вече ме беше изпреварил и понеже бях започнал попълването на регистрационната форма, се наложи бързо да взема решение какво да бъде заглавието му. И тъй като бързах за една оперативката, на която щях да съм „опозиция“ на биг-боса ;), какво друго да ми дойде на ум в този момент освен…. „divergent“. ;)

Макар по природа да съм човек със завишено чувство за отговорност, 90% от работата ми да е в екип и избраният НИК да влиза в противоречие с това, може да се каже, че той добре отрази причината, която ме накара да реша да създам блог тук. Не съм суеверен, още по-малко вярващ, но често случващото се ни кара да хвърлим един по-обстоен поглед на реалността около нас, с идеята, че понякога нещо все едно предопределя нашият избор. Малко противаречиво се получи. Ако нещо предопределя избора ни, то следователно той не е напълно наш, но мисля, че не е сега момента да се впускам в подобни философски съждения. Още повече, че въпреки ораторските умения, придобити по време на работата ми с много и все интелигентни хора, аз като натура съм лапиранден човек.

Нека обаче продължа разказа си в този първи мой постинг и поднеса извинението си защо регистрирах този блог. ;)
Посетител съм на blog.bg от няколко години. Анонимен посетител. Човек като стотиците други, които четат блога като услуга, но не се регистрират и не вземат участие в процесите, протичащи в него. Тоест, не пишат материали и/или коментари в блоговото пространство, но това не пречи да го намират по един или друг начин интересен и да го четат когато имат тази възможност. Не виждам нищо лошо в това, особено, когато интересът е породен от някакъв вид професионално любопитство, както в моя случай.
Професионалните ми изяви и интересите ми са в сферата на Интернет базираните услуги и решения, работя по специалността си от дълги години, WEB-дизайна, компютърната анимация, Интернет базираните социални платформи и други са не само преобладаващата част от професионалните ми ангажименти, но както вече казах и голяма част от интересите и хобитата ми и именно по тази причина проявявах интерес не сам към blog.bg като един действащ модел в сфера, която ме касае по един или друг начин, а и към редица други блогове и форуми, било то български или не.
Смея да кажа, че тук опознах много хора, пречупени през виртуалните си образи. Хора от всякакви професии и с всякакви интереси и наклонности. Казвам „опознах“ при все, че това се крепи единствено на моите наблюдения, които не са постоянни и систематизирани, защото въпреки интереса ми, това занимание е било един вид релакс за мен, а не някакъв вид професионално разузнаване. И съм на мнение, че, ако от наблюдение на поведението на хората в една социална платформа от типа на blog.bg човек си помисли, че може да опознае реалната личност, стояща зад това поведение, то той меко казано се заблуждава. Особено, ако се има предвид вероятността и наличието на колективизъм в някои случаи.
И сега противаречиво на това, което току що казах, ще продължа прекъснатото по причината, която ме провокира да регистрирам тук блог и в момента да пиша. А тя е именно поведението на такива хора, които са породили определен интерес в мен и както вече казах несистематизирано и неритмично съм наблюдавал и наблюдавам, проявявайки чиста проба познавателно любопитство. Естествено няма да ги оповестявам, защото смятам това за крайно неприемливо, но силно се надявам те да се припознаят и за себе си направят опит да погледнат поведението си отстрани. Последното не го казвам с някакъв наставнически тон естествено, защото най-малкото е обидно на един зрял човек да гвориш така, да му даваш съвети и особено пък да се опитваш да го превъзпитаваш. А за политика на фирма пък изобщо не бива да говорим.
Всеки човек е строго специфична и изградена индивидуалност, която отговаря на някакви реални обстоятелства и действителност около него и той най-добре може да взема решения за поведенческата си политика, било то цялостна, или в някакъв отрязък от време. Затова ще помоля блогърите тук, които евентуално се припознаят в споменатото от мен, да не изграждат някакво негативно мнение за мен, така, както аз не съм изградил за тях и да знаят, че тези ми думи не са с цел да ставам коректив, а още по-малко да превъзпитавам. Напротив, аз им благодаря, че са ми дали възможността да погледна по-философски на тези неща. Може би, ако не беше такова поведението им, то нямаше да се замисля по един по-особен, по-задълбочен начин в/у този факт.
Тук съзрях и наблюдавах поведението на хора, които от нормални се превръщаха в „ненормални“. И под „ненормални“ не визирам някакви клинични отклонения, а чисточовешки поведения, които неписаните правила и норми на поведение сред хората определят за такива. Например: хора, които до вчера са били мирни и тихи, изведнъж (или постепенно) се превръщат в агресивни и нападателни. Обратните случаи съм забелязвал също, но малко тъжно смея да отчета статистиката, че те са дори по-малко от единици. Аз лично съм съзрял един единствен такъв случай и силно се надявам това да се дължи на факта, че както вече казах няма системност и сериозна посещаемост от моя страна в блога. Понякога два-три пъти седмично съм попреглеждал набързо десетки автори и техните публикации, понякога и по две-три седмици не съм влизал въобще. Особено когато ме притиснат служебните ангажименти или пък съм в командировка.

Винаги обаче ми е било болно „от“ или „за“ колеги от бранша. Такива, които съм подразбрал, че по един или друг начин са компютърни специалисти, независимо дали с това си изкарват хляба или материята им е хоби, но такова, че ги тласка да достигат нива, а не просто да гледат повърхностно на него или да четат бездейно появяващи се новости или нещо от сорта. Именно такива хора тук най-вече ме провокираха онзи ден да регистрирам този блог, а сега вече пък намирам време да напиша и първия си постинг.

Моля да бъде извинен, че той с баналността си ще се окаже отчайващо скучен, ще се опитам да го „раздвижа“ с една според мен интересна и усмихваща анимация и силно се надявам с него да не обидя някого, защото не това е целта ми. Целта ми (ако може да се нарече така) е да се опитам да запълня онзи вакуум тук, който според мен наличните колеги не само не запълват, а дори напротив – в много случаи причиняват.

Интернет означава свързаност.
И на мен не ми се нрави ситуацията колеги, които разбират от материята (убедил съм се в това при „наблюденията“ си) да се явяват разединители.
Дебело подчертавам, че не горя от желание и няма да се превръщам в някакъв гуру тук (оставям тази привилегия на хората с по-силно изразено ЕГО), защото в тази му форма, в която тук се използва Интернет, би трябвало да се набляга на забавлението и лежерната комуникация. За сериозни, граничещи с науката материали си има други платформи, а за разни хакерски изпълнения – обособени „арени“. Така и смятам, че би трябвало да бъде, защото според мен, повтарям, целта на блоговото интернет общуване би следвало да е лежерна и ненатрапчива комуникация, основно с цел забавление и обмяната на положителни емоции, чрез създаването на позитивни изживявания.

Затова и завършвам с една анимация, с надеждата тя да допринесе именно за такива.

Първо да се извиня, ако съм в грешка по отношение на пола Ви и сте Колега.
След това да Ви поздравя за готино оформения постинг и страхотното клипче.
Сега, ако искате блоговата "на всяка манджа, мерудия" да не се занимава с Вас и да не Ви припознава като ГоГо - сменете тактиката: пишете глуповини, по възможност с повече правописни и граматически грешки и максимално кратки изречения.
Не, най-добре въобще не пишете, тъй като тогава има опасност да Ви разбира и да започне анализ на постингите Ви.

Поздрави и успехи!

Определено съм колега. И като казвам "колега", имам в предвид наистина колега ;) Не одобрявам част от поведението Ви, но тук всеки има право да бъде това, което желае.
Благодаря за пожеланието и се надявам да изразите становище по следващия ми постинг.

извинявай, Divergent, не се смея на теб, разсмива ме моя приятел Bryuneta....
(P.S. Гледал си филма с едноименното заглавие "Divergent", нали?)

Естествено. Имам предвид естествено, че съм гледал и то "Дивергенти" ;)

филмът и в оригинал и в превод на български език се казва Divergent / Дивергент...

Трилогията я прочетох за няма и седмица и при все, че моето мнение е, че Вероника Рот в голяма степен взаимства от "1984"на Оруел, книгите са уникални. А заглавието и като замисъл, и като превод определено си са "Дивергенти". ;)

гледала съм филма, но книгата няма да прочета (не е съвсем мой тип :) ). Иначе си прав: като замисъл определено става въпрос за дивергенти, тъй като са повече от един :). Вероятно, причината заглавието на филма да е "Дивергент" е нещо, което се е загубило в превода, т.е. оригиналното заглавие: "Divergent" (прилагателно име) би трябвало да се преведе, предполагам, като "Различни", а не като "Дивергент", а заглавието на книгата, да, мисля че е "Дивергенти" (сега ме мързи да проверявам в Гугъл).

И само ще изгубите. :) Имам предвид, че трилогията определено не е само за тинейджъри. При прочитането на първата книга не останах супер очарован, но след втората.....
А и ето какво казват "капацитетите" :)
Publishers Weekly: "Запомнящо се, неочаквано пътешествие, от което е почти непосилно да се откъснеш."
Bookpage: „Ще стоите будни цяла нощ с „Дивергенти” – роман, който ще ви развълнува и накара да се замислите.”
Какво щяхме да правим без Гугъл..... :)))))))))